1 мая 2007 г., 10:33

Признателност

2K 0 4
 На Георги Геров

Съдбата ни срещна преди 20 години,

млада надежда и шеф на голям колектив,

свидетел съм днес на събития, снимани

през зоркия и строг  поглед на ваш обектив.


От майка си зная, най-хубав подарък е

за идните поколения  споменът  жив,

затуй аз си мисля - за Шумен награда е,

че тук твори  и  живее Човек талантлив.

17.02.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Челебиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво посвещение. Браво!!!
  • Да, прочетох му го още на изложбата! Не бяхме се виждали 10-тина години. Не ме помнеше, аз съм била една от многото му колеги! И получих награда от него - представи ме на съпругата си - поетесата г-жа Христина Герова. Прекрасен човек и моя сродна душа!
  • Дано си го показала на г-н Геров!
    Сигурно, че е останал очарован!
    Поздрави!
  • Написано по повод 10-тата самостоятелна фотографска изложба, открита в навечерието на 70 годишния юбилей на г-н Георги Геров - летец, конструктор, изобретател и най-вече Човек с будна гражданска съвест!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...