23 апр. 2008 г., 08:07

Призраци 

  Поэзия » Любовная
772 0 0
(написано заедно с Катя Мерджанова)
Дръзкият начален вик, на хиляди гласове...
Откъдето идва малката вътрешна промяна,
там, където заровихме старите страхове
и къде се молим, нищо друго да няма...
Призрак си, но светиш във синьо,
Преследваш ме, но това преследване ми е любимо.
Да те докосна ме е страх...
Да изтупам от сърцето си натрупания прах...
Призрак си, но отразяваш светлината,
сякаш всичките звезди пеят в тишината...
Как да се отърва от тях? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Все права защищены

Предложения
: ??:??