(написано заедно с Катя Мерджанова)
Дръзкият начален вик, на хиляди гласове...
Откъдето идва малката вътрешна промяна,
там, където заровихме старите страхове
и къде се молим, нищо друго да няма...
Призрак си, но светиш във синьо,
Преследваш ме, но това преследване ми е любимо.
Да те докосна ме е страх...
Да изтупам от сърцето си натрупания прах...
Призрак си, но отразяваш светлината,
сякаш всичките звезди пеят в тишината...
Как да се отърва от тях? ...