Призрак

16 февр. 2006 г., 16:12

Поэзия

772 0 3

С копнеж пред тази стара къща
заставам след години на борба.
Сякаш виждам как отново се завръща
спомена за всичко онова.

Виждам как се гледаме в очите
и държим се мило за ръце.
Ти ми шепнеш колко ме обичаш
аз ти давам своето сърце.

В нея помня как си ме прегращал...
Помня как си ме желал...
А сега е само стара къща
пълна с мъка и печал.

Как желая тук да спра и да я гледам
и да имам спомените си сега.
Но ще стана само сянка бледа
щом оттегли се нощта.

Призрак

Свързани произведения

Комментарии

Предложения