Призрак
С копнеж пред тази стара къща
заставам след години на борба.
Сякаш виждам как отново се завръща
спомена за всичко онова.
Виждам как се гледаме в очите
и държим се мило за ръце.
Ти ми шепнеш колко ме обичаш
аз ти давам своето сърце.
В нея помня как си ме прегращал...
Помня как си ме желал...
А сега е само стара къща
пълна с мъка и печал.
Как желая тук да спра и да я гледам
и да имам спомените си сега.
Но ще стана само сянка бледа
щом оттегли се нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Елена Всички права запазени
