ELENA_ELENA (Елена Елена) ELENA_ELENA (Елена Елена)
1 50
Feb 16, 2006, 4:12 PM

Призрак

  Poetry
980 0 3

С копнеж пред тази стара къща
заставам след години на борба.
Сякаш виждам как отново се завръща
спомена за всичко онова.

Виждам как се гледаме в очите
и държим се мило за ръце.
Ти ми шепнеш колко ме обичаш 
аз ти давам своето сърце.
 
В нея помня как си ме прегращал...
Помня как си ме желал...
А сега е само стара къща 
пълна с мъка и печал.

Как желая тук да спра и да я гледам
и да имам спомените си сега.
Но ще стана само сянка бледа
щом оттегли се нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Елена All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0