19 окт. 2011 г., 00:08

Призрак

591 0 0

Нежно сглобила безцветна дъга.

С гирлянди покрих тъмнината.

Скрих се под тънък воал тишина.

Притиснах се плътно в тъгата.

 

Трудно заспах под луната сама.

Измъчих клепачите тежки.

Над мен бе надвесена нощ в самота.

А в мен тлееха нови грешки.

 

Сънувах, че пак съм в ръцете ти. Пак!

Насън ме простреля с целувки.

Сънувах те, да, и вървяхме във такт,

и нямаше дребни преструвки.

 

Нежно луната бе свита в кълбо.

А с теб бяхме точно под нея.

Обичах пак силно. И волево,

но ти беше призрак в тунела...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...