Oct 19, 2011, 12:08 AM

Призрак

  Poetry
587 0 0

Нежно сглобила безцветна дъга.

С гирлянди покрих тъмнината.

Скрих се под тънък воал тишина.

Притиснах се плътно в тъгата.

 

Трудно заспах под луната сама.

Измъчих клепачите тежки.

Над мен бе надвесена нощ в самота.

А в мен тлееха нови грешки.

 

Сънувах, че пак съм в ръцете ти. Пак!

Насън ме простреля с целувки.

Сънувах те, да, и вървяхме във такт,

и нямаше дребни преструвки.

 

Нежно луната бе свита в кълбо.

А с теб бяхме точно под нея.

Обичах пак силно. И волево,

но ти беше призрак в тунела...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....