12 окт. 2019 г., 18:36

Призрак

686 0 2

Отдавна място няма

за мене на този свят.

Лутам се между

събития, места и думи.

Зове ли ме вече

черната земя?

В гробищата

пращаха ме.

Там ли трябва

аз да ида?

Или на брега

на безкрайната вода,

във нея да вляза

и да не изляза нивга.

А вълните да ме

люшкат насам-натам

като изоставена

лодка без кормчия.

До мен те няма.

Призрак ли си ти?

Търся те сред знаци,

музика и думи...

Тишината само ми мълви

за болките ти,

за копнежите ти,

за успеха...

И пак се лутам...

И пак те търся...

Но болка единствена

в сърцето ми тежи

и тя е, че не си до мене...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....