12 окт. 2019 г., 18:36

Призрак

680 0 2

Отдавна място няма

за мене на този свят.

Лутам се между

събития, места и думи.

Зове ли ме вече

черната земя?

В гробищата

пращаха ме.

Там ли трябва

аз да ида?

Или на брега

на безкрайната вода,

във нея да вляза

и да не изляза нивга.

А вълните да ме

люшкат насам-натам

като изоставена

лодка без кормчия.

До мен те няма.

Призрак ли си ти?

Търся те сред знаци,

музика и думи...

Тишината само ми мълви

за болките ти,

за копнежите ти,

за успеха...

И пак се лутам...

И пак те търся...

Но болка единствена

в сърцето ми тежи

и тя е, че не си до мене...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...