12 окт. 2019 г., 18:36

Призрак

683 0 2

Отдавна място няма

за мене на този свят.

Лутам се между

събития, места и думи.

Зове ли ме вече

черната земя?

В гробищата

пращаха ме.

Там ли трябва

аз да ида?

Или на брега

на безкрайната вода,

във нея да вляза

и да не изляза нивга.

А вълните да ме

люшкат насам-натам

като изоставена

лодка без кормчия.

До мен те няма.

Призрак ли си ти?

Търся те сред знаци,

музика и думи...

Тишината само ми мълви

за болките ти,

за копнежите ти,

за успеха...

И пак се лутам...

И пак те търся...

Но болка единствена

в сърцето ми тежи

и тя е, че не си до мене...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....