Призрак
Отдавна място няма
за мене на този свят.
Лутам се между
събития, места и думи.
Зове ли ме вече
черната земя?
В гробищата
пращаха ме.
Там ли трябва
аз да ида?
Или на брега
на безкрайната вода,
във нея да вляза
и да не изляза нивга.
А вълните да ме
люшкат насам-натам
като изоставена
лодка без кормчия.
До мен те няма.
Призрак ли си ти?
Търся те сред знаци,
музика и думи...
Тишината само ми мълви
за болките ти,
за копнежите ти,
за успеха...
И пак се лутам...
И пак те търся...
Но болка единствена
в сърцето ми тежи
и тя е, че не си до мене...
© МД All rights reserved.
