11 июл. 2023 г., 16:04  

Призрак

842 2 0

Призрак

 

Веднъж, когато небето 
бе погълнато от тягостен мрак, 
звездите тежаха 
и луната омайваше със своя чист цвят,
аз погледнах през черния прозорец свой,
бях роб на мислите си 
и в съня си нямах и капка покой.

 

Тогава я зърнах - моята съпруга,
захваната в мрежата на студения простор,
рееше се също като пеперуда.
Крилата й обаче бяха някак реални,
не като онези, с които често я обрисувах,
моите бяха вечно нетрайни.

 

И за миг аз отново почувствах нежната ласка
и любовта, която никой друг не откри,
във нейните бистро сини очи.
Те бяха закрити сега от някаква злоба, 
завладяла душата й като отрова.

 

Понечих да премахна преградата
между мен и вечната любов,
за да чуя гласа й, тъй нежен и чист,
който ме положи в смъртния ми ров.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Djani Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...