23 янв. 2008 г., 19:34
Призрак
Аз тичам, никой си нямам, за да знам накъде!
Но продължавам, знаейки че нямам нито минута за губене.
Никой не ми показва как да обичам и кого...
Бягам сам като призрак, в мене всеки се бута.
Очите ми усилено кървят.
Животът ми така бързо свърши.
Не усещам вече дори полъха на вятъра.
Сълзи нямам - някой, за да ги избърши.
Бягам години, а душата ми все още плаче със смях.
В себе си усещам единствено празнота.
Не помня нищо от това, което някога бях - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация