Призрак


Аз тичам, никой си нямам, за да знам накъде!
Но продължавам, знаейки че нямам нито минута  за губене.     
Никой не ми показва как да обичам и кого...
Бягам сам като призрак, в мене всеки се бута.

Очите ми усилено кървят.                                           
Животът ми така бързо свърши.                                         
Не усещам вече дори полъха на вятъра.                              
Сълзи нямам - някой, за да ги избърши.                                  

Бягам години, а душата ми все още плаче със смях.                                            
В себе си усещам единствено празнота.                                
Не помня нищо от това, което някога бях -                                
само болка, толкова позната.                                          

Устните ми се опитват да проговорят.                                              
Говоря с неразбираеми за никому мимики.                               
Две души в мен безмилостно се борят -                                              
разпиляна, душата си парченце по парченце събирайки.

Ден след ден аз все търсех покой,
никога няма да разбера какво ме спира.
За последно искам да почуствам допира твой.           
Видение си ти, което постоянно се ражда и умира.   

Затвори очи и се заслушай какво ще кажа.
Моята сянка в необятното се е загубила,
крещя без глас, защото разбрах, че животът е лъжа.
Чак сега разбрах, че тя никога не е съществувала.