Призракът - това си ти
Призрак в съзнанието броди,
призракът - това си ти.
От тебе искам да избягам,
защо и в съня ми се яви.
Без любов не се живее,
настъпва мрак и празнота.
Как човек да оцелее,
щом чувства болка и тъга.
Небето губи синевата,
полето не блести зелено.
Светът загубва пъстротата,
сърцето щом е наранено.
Знам, не може да е вечно,
даже дълго продължи.
Дали сега, или по-късно,
времето изтича все, нали?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Нейкова Все права защищены
