Призрак в съзнанието броди,
призракът - това си ти.
От тебе искам да избягам,
защо и в съня ми се яви.
Без любов не се живее,
настъпва мрак и празнота.
Как човек да оцелее,
щом чувства болка и тъга.
Небето губи синевата,
полето не блести зелено.
Светът загубва пъстротата,
сърцето щом е наранено.
Знам, не може да е вечно,
даже дълго продължи.
Дали сега, или по-късно,
времето изтича все, нали?
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
