Свят.
Борба и нежност.
Влюбени очи.
Недокосната безбрежност.
Младост, огнено стаена, в изгревни лъчи.
Страх, разбит на части –
пъзел разпилян.
Празнодумно глухи страсти
и душевно цял
ствол... от болка разлюлян.
Богове в тела от кал.
Сгърчена луната.
Непонятна жал.
Ревността – кантата.
И жесток завършек –
пуста суетня.
Безтегловност, жило, стършел,
празен кошер, дим и мърша…
Дива суета.
© Симеон Ангелов Все права защищены