Свят.
Борба и нежност.
Влюбени очи.
Недокосната безбрежност.
Младост, огнено стаена, в изгревни лъчи.
Страх, разбит на части –
пъзел разпилян.
Празнодумно глухи страсти
и душевно цял
ствол... от болка разлюлян.
Богове в тела от кал.
Сгърчена луната.
Непонятна жал.
Ревността – кантата.
И жесток завършек –
пуста суетня.
Безтегловност, жило, стършел,
празен кошер, дим и мърша…
Дива суета.
© Симеон Ангелов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
