Свят.
Борба и нежност.
Влюбени очи.
Недокосната безбрежност.
Младост, огнено стаена, в изгревни лъчи.
Страх, разбит на части –
пъзел разпилян.
Празнодумно глухи страсти
и душевно цял
ствол... от болка разлюлян.
Богове в тела от кал.
Сгърчена луната.
Непонятна жал.
Ревността – кантата.
И жесток завършек –
пуста суетня.
Безтегловност, жило, стършел,
празен кошер, дим и мърша…
Дива суета.
© Симеон Ангелов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
