8 апр. 2025 г., 19:53

Проблясъци

360 3 3

Не мога все

да искам,

да съм прав.

Живота, като

криво огледало,

отразява кривия

ми нрав.

И очите ми,

човешки,

истините виждат

като грешки.

 

  -------------

 

В най-тъмния ъгъл

на ума скрих болката,

която този свят ми

причини.

Опитах се добро 

да правя,

обръщаше се във

злини.

 

   -------------

 

Живеем спейки

и сънуваме,

в сладкия си сън,

че сме будни.

Каква илюзия натрапена.

Дори не се учудваме 

на чудесата.

Те са даденост..

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Дори не се учудваме на чудесата"!
    Тогава нека в плен сме на тъгата!
  • Проблясъци с почти библейско звучене.
    Припомни ми мисълта на апостол Павел, Живко:

    "Искам да сторя добро, но злото ме изпреварва!"

    Поздравление!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...