8.04.2025 г., 19:53

Проблясъци

355 3 3

Не мога все

да искам,

да съм прав.

Живота, като

криво огледало,

отразява кривия

ми нрав.

И очите ми,

човешки,

истините виждат

като грешки.

 

  -------------

 

В най-тъмния ъгъл

на ума скрих болката,

която този свят ми

причини.

Опитах се добро 

да правя,

обръщаше се във

злини.

 

   -------------

 

Живеем спейки

и сънуваме,

в сладкия си сън,

че сме будни.

Каква илюзия натрапена.

Дори не се учудваме 

на чудесата.

Те са даденост..

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Дори не се учудваме на чудесата"!
    Тогава нека в плен сме на тъгата!
  • Не говори в множествено число. За един едно е чудо, за друг-друго. А по принцип и от мои наблюдения, чудесата се случват на тези, които не вярват в тях, а не на тези, които ги бленуват. Така че.. не знам какъв тип хора биха ги приели за даденост. Тези, които не ги виждат може би или са свикнали с тях и вече не им блестят. Ако е така-не ги обвинявай и не търси нищо от тях. Не можем да кажем нищо на ,,слепите,, и ,,глухите,,. Всеки си има свой път и избор кой да избере. Ти гледай напред по своя.. Поздрави, Живко!
  • Проблясъци с почти библейско звучене.
    Припомни ми мисълта на апостол Павел, Живко:

    "Искам да сторя добро, но злото ме изпреварва!"

    Поздравление!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...