25 июл. 2024 г., 19:33

Пробождане

504 0 0

Колко често неволно воюваме -
стреляме с погледи,
с измама търгуваме,
мъчим с мълчание,
с думи пробождаме,
рушим в съзидание,
крехки в прохождане
и жестоки в съзнание.
Колко често всъщност забравяме -
молим за ласка,
ръка си подаваме,
търсим утеха,
гледаме нежно,
щедро раздаваме,
галим с любов
и сякаш прощаваме.

Колко често
с голи гърди се разхождаме пак
и сърцето спохождаме,
и не знаеме как
изведнъж го пробождаме.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...