Колко често неволно воюваме -
стреляме с погледи,
с измама търгуваме,
мъчим с мълчание,
с думи пробождаме,
рушим в съзидание,
крехки в прохождане
и жестоки в съзнание.
Колко често всъщност забравяме -
молим за ласка,
ръка си подаваме,
търсим утеха,
гледаме нежно,
щедро раздаваме,
галим с любов
и сякаш прощаваме.

Колко често
с голи гърди се разхождаме пак
и сърцето спохождаме,
и не знаеме как
изведнъж го пробождаме.