ninasar (Nina Sarieva)
252 2004
10 сент. 2022 г., 21:43  

Пробудена 

  Поэзия » Другая
244 7 12

Кафето е горчиво напоследък,

горчи ми и от лявата страна.

Нуждая се от мъничък напредък,

объркана се чувствам и сама.

 

Стоя сама на път широк, но празен,

обрамчен от трънаци за разкош.

Разходката ми май ще е опасна,

не зная ден ли е или пък нощ.

 

Не виждам и не чувам вече нищо,

наоколо кънти от тишина.

Припомням си събития предишни,

които ме засипаха с вина.

 

Клепачите ми трепкат от тревога,

а дланите обилно се потят,

но изборът е мой. Изричам: “Мога

да победя страха и този път!“

© Nina Sarieva Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вики, Валя, благодаря ви!
  • наоколо кънти от тишина.
  • Винаги може!
  • От името на лирическия герой ви благодаря от сърце - Мини, Деа!
  • Можеш!
  • Изглежда на повечето от нас са спътници и страхът, и тишината, и самотата, Нина! Но ти пожелавам, да се справиш! Прекрасен стих!
  • Благодаря ви за любими - Таня, Петя, Нина, бъдете здрави!
  • Страхотен стих!
    Браво!!!
  • Хората сме различни, всеки намира свой начин да се справя с тези неща.Когато се страхувам, се сковавам, затова предпочитам действия.
  • И аз се страхувам от доста неща. Не се боря със страха, чакам да отмине...
  • Както казвам и в стихотворението: " Мога да победя страха и този път". Благодаря за любими на теб Тони, на Виолета и на Diamonique!
  • Много добре си изразила чувствата си, Нина! Пожелавам ти да победиш страха и тъгата!
Предложения
: ??:??