Пробудена
Кафето е горчиво напоследък,
горчи ми и от лявата страна.
Нуждая се от мъничък напредък,
объркана се чувствам и сама.
Стоя сама на път широк, но празен,
обрамчен от трънаци за разкош.
Разходката ми май ще е опасна,
не зная ден ли е или пък нощ.
Не виждам и не чувам вече нищо,
наоколо кънти от тишина.
Припомням си събития предишни,
които ме засипаха с вина.
Клепачите ми трепкат от тревога,
а дланите обилно се потят,
но изборът е мой. Изричам: “Мога
да победя страха и този път!“
© Nina Sarieva All rights reserved.
