горицаЗелена (Нели Димитрова)
82 171
4 окт. 2004 г., 01:12

Пробуждане 

  Поэзия
1169 0 6

Изгребана от длани и очи,

от думи и от погледи ранена,

в света на полуделите щурци,

завръщам се сама и уморена.

 

В тревата, овлажнена от любов,

звезди свалени,  бавно помътняват,

луната остри бледия си рог

и мъчи се в нощта да ме удави…

 

По дланите ми с тънки пипалца

калинки тайни пътища чертаят,

попива във очите ми сънят

и спуска се по вените във тялото.

 

А вятърът ме буди сутринта

и ме напръсква със сълза на птица.

И ми прошепва, че накрай света

ме чака някой, който ме обича.

© Нели Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??