Пробуждане
Изгребана от длани и очи,
от думи и от погледи ранена,
в света на полуделите щурци,
завръщам се сама и уморена.
В тревата, овлажнена от любов,
звезди свалени, бавно помътняват,
луната остри бледия си рог
и мъчи се в нощта да ме удави…
По дланите ми с тънки пипалца
калинки тайни пътища чертаят,
попива във очите ми сънят
и спуска се по вените във тялото.
А вятърът ме буди сутринта
и ме напръсква със сълза на птица.
И ми прошепва, че накрай света
ме чака някой, който ме обича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Димитрова Все права защищены
Тези твои редове ме изпълват с енергия и живот 