Не можех, а и как да мога
да си почивам равнодушен.
И в костите ми лумна огън
от всичко туй, което слушам.
Не съм дошъл да диря сметка,
нито в кошара да ви вкарвам...
Видях бронирани жилетки,
видях и мъст. Видях поквара...
Не съм Христос, че да възкръсна
от оня свят... И да ви служа.
Сърцето ми за миг се пръсна.
Торбата взех и го послушах.
С каквото мога да помагам
тефтерчето нарамих днеска.
Народе мой, от мен не бягай.
... Забравихте ме. Аз съм Левски.
© Емилия Николова Все права защищены