3 июл. 2013 г., 20:32

Пробуждане

Поэзия » Гражданская

1.5K 2 9

Не можех, а и как да мога
да си почивам равнодушен.
И в костите ми лумна огън
от всичко туй, което слушам.

Не съм дошъл да диря сметка,
нито в кошара да ви вкарвам...
Видях бронирани жилетки,
видях и мъст. Видях поквара...

Не съм Христос, че да възкръсна
от оня свят... И да ви служа.
Сърцето ми за миг се пръсна.
Торбата взех и го послушах.

С каквото мога да помагам
тефтерчето нарамих днеска.
Народе мой, от мен не бягай.

... Забравихте ме. Аз съм Левски.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

beti

Аплодисменти!

2017-06-07T00:06:45+03:00
Човек (Анна Станоева)

Браво!

2015-03-21T11:59:31+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Наистина е много силно!

2015-03-21T11:07:23+02:00
Довереница (Дочка Василева)

И аз настръхнах...

2015-03-21T10:47:03+02:00
poem_lady (Фери)

С цялата си гордост и възхищение ти благодаря за това стихотворение! Ето, че може, а и трябва да се пишат такива неща- не им е минало времето и никога няма да мине. Спомняй си народе и се прекланяй! Страхотно е, браво!

2014-12-13T10:53:58+02:00