Niveana (Емилия Николова)
42 167
3 jul 2013, 20:32

Пробуждане 

  Poesía » Civil
1194 2 9

Не можех, а и как да мога
да си почивам равнодушен.
И в костите ми лумна огън
от всичко туй, което слушам.

Не съм дошъл да диря сметка,
нито в кошара да ви вкарвам...
Видях бронирани жилетки,
видях и мъст. Видях поквара...

Не съм Христос, че да възкръсна
от оня свят... И да ви служа.
Сърцето ми за миг се пръсна.
Торбата взех и го послушах.

С каквото мога да помагам
тефтерчето нарамих днеска.
Народе мой, от мен не бягай.

... Забравихте ме. Аз съм Левски.

© Емилия Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??