3 jul 2013, 20:32

Пробуждане 

  Poesía » Civil
1312 2 9
Не можех, а и как да мога
да си почивам равнодушен.
И в костите ми лумна огън
от всичко туй, което слушам.
Не съм дошъл да диря сметка,
нито в кошара да ви вкарвам...
Видях бронирани жилетки,
видях и мъст. Видях поквара...
Не съм Христос, че да възкръсна
от оня свят... И да ви служа.
Сърцето ми за миг се пръсна.
Торбата взех и го послушах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??