30 нояб. 2006 г., 00:31

Пробуждане 

  Поэзия
1137 0 8
С цвете погали ме,
     не с ръка
целувай ме с прибоя,
     не със устни
Мълчи, ни дума не отронвай,
     досега
били сме само думи пусти...
Изпивай ме на глътки,
    не до дъно,
ни жадна ме оставяй,
    ни напита...
На рамото ми спи,
   докато съмне,
със сутрешните птици
     не отлитай!
   Спри времето!
Да търсиш мен, не спирай!
Ни в този ни живот,
    ни в другия
И дори когато ме намериш,
    не спирай да ме преоткриваш!

© Десислава Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??