Пробуждане
С цвете погали ме,
не с ръка
целувай ме с прибоя,
не със устни
Мълчи, ни дума не отронвай,
досега
били сме само думи пусти...
Изпивай ме на глътки,
не до дъно,
ни жадна ме оставяй,
ни напита...
На рамото ми спи,
докато съмне,
със сутрешните птици
не отлитай!
Спри времето!
Да търсиш мен, не спирай!
Ни в този ни живот,
ни в другия
И дори когато ме намериш,
не спирай да ме преоткриваш!
не с ръка
целувай ме с прибоя,
не със устни
Мълчи, ни дума не отронвай,
досега
били сме само думи пусти...
Изпивай ме на глътки,
не до дъно,
ни жадна ме оставяй,
ни напита...
На рамото ми спи,
докато съмне,
със сутрешните птици
не отлитай!
Спри времето!
Да търсиш мен, не спирай!
Ни в този ни живот,
ни в другия
И дори когато ме намериш,
не спирай да ме преоткриваш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Димитрова Все права защищены
