30 nov 2006, 0:31

Пробуждане 

  Poesía
1166 0 8
С цвете погали ме,
     не с ръка
целувай ме с прибоя,
     не със устни
Мълчи, ни дума не отронвай,
     досега
били сме само думи пусти...
Изпивай ме на глътки,
    не до дъно,
ни жадна ме оставяй,
    ни напита...
На рамото ми спи,
   докато съмне,
със сутрешните птици
     не отлитай!
   Спри времето!
Да търсиш мен, не спирай!
Ни в този ни живот,
    ни в другия
И дори когато ме намериш,
    не спирай да ме преоткриваш!

© Десислава Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??