Nov 30, 2006, 12:31 AM

Пробуждане 

  Poetry
1165 0 8
С цвете погали ме,
     не с ръка
целувай ме с прибоя,
     не със устни
Мълчи, ни дума не отронвай,
     досега
били сме само думи пусти...
Изпивай ме на глътки,
    не до дъно,
ни жадна ме оставяй,
    ни напита...
На рамото ми спи,
   докато съмне,
със сутрешните птици
     не отлитай!
   Спри времето!
Да търсиш мен, не спирай!
Ни в този ни живот,
    ни в другия
И дори когато ме намериш,
    не спирай да ме преоткриваш!

© Десислава Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??