desi_em (Десислава Димитрова) desi_em (Десислава Димитрова)
14
Nov 30, 2006, 12:31 AM

Пробуждане

  Poetry
1.4K 0 8
С цвете погали ме,
     не с ръка
целувай ме с прибоя,
     не със устни
Мълчи, ни дума не отронвай,
     досега
били сме само думи пусти...
Изпивай ме на глътки,
    не до дъно,
ни жадна ме оставяй,
    ни напита...
На рамото ми спи,
   докато съмне,
със сутрешните птици
     не отлитай!
   Спри времето!
Да търсиш мен, не спирай!
Ни в този ни живот,
    ни в другия
И дори когато ме намериш,
    не спирай да ме преоткриваш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0