Пробуждане
С цвете погали ме,
не с ръка
целувай ме с прибоя,
не със устни
Мълчи, ни дума не отронвай,
досега
били сме само думи пусти...
Изпивай ме на глътки,
не до дъно,
ни жадна ме оставяй,
ни напита...
На рамото ми спи,
докато съмне,
със сутрешните птици
не отлитай!
Спри времето!
Да търсиш мен, не спирай!
Ни в този ни живот,
ни в другия
И дори когато ме намериш,
не спирай да ме преоткриваш!
не с ръка
целувай ме с прибоя,
не със устни
Мълчи, ни дума не отронвай,
досега
били сме само думи пусти...
Изпивай ме на глътки,
не до дъно,
ни жадна ме оставяй,
ни напита...
На рамото ми спи,
докато съмне,
със сутрешните птици
не отлитай!
Спри времето!
Да търсиш мен, не спирай!
Ни в този ни живот,
ни в другия
И дори когато ме намериш,
не спирай да ме преоткриваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Димитрова Всички права запазени
