4 мая 2006 г., 18:59

Пробуждане

1.3K 0 13

                   Отчаяна станах от леглото зарана -

                   душата ревеше, от глад изтерзана,

приготвих отвара надежда за мене,

на глътки изпих я - престана да стене.

Повдигнах клепачи и погледа светна,

очите щом плиснах с роса многоцветна.

Косите разресах и вплетох усмивки,

добавих и вяра в дебелите плитки.

И гола излязох, посегнах в небето

дъгата откраднах, облякох сърцето

и в тучна ливада нагазих с охота,

боса и дивна  по земята ще ходя.

С птиците днес да пеем на воля -

за свят и природа, за теб и безброя,

до късно, когато нощта ще се смръщи

и пак ще ме прати с неохота във къщи.

А утре отново ще стана зарана,

с любов ще закуся, ще направя и вана -

в студена вода на река непокорна

и пак ще политна пречистена, волна...

 

 

12.03.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отново благодаря, че си прочел този мой стих
    Красив ден ти желая
  • Поздрави за стихотворението. Много е хубаво и заглавието е точната дума за всичко станало вътре 6 и от мен
  • Благодаря Патрисия!
  • Това стихотворение ми хареса!
  • Благодаря Ви Аско и Мария!!!
    Слънчево да е в душите Ви

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...