megans (Магдалена Василева)
108 818
29 авг. 2006 г., 08:42

Пробуждане 

  Поэзия
505 0 2

Простенва МРАКА. Плаче САМОТАТА.
Унило броди тъжния ЖИВОТ.
Умира МЪКАТА и идва СВЕТЛИНАТА,
с лазурния и ласкав небосвод.

Ридае БОЛКАТА. Трепери СЯНКАТА
на озверената и алчна СМЪРТ.
УТИХВА вятъра - прекъсва дрямката
на смръзналата черна земна твърд.

Пробуден ЗВЪН - надига се и грабва
потъналия в прах ефирен ДЕН,
а ЛЪЧ прозрачен ревностно наслагва
гальовен грим с поглед притеснен.

Изгрява СМЯХ - стопява се ТЪГАТА.
просветва ЛЪЧ - изчезва МРАКА блед.
Звъни ДЕНЯ - замлъква САМОТАТА
насред изпълнения с черна злъч куплет.

Простенва МРАКА. Плаче САМОТАТА.
Но се усмихва обновения ЖИВОТ.
Проблясва утрото - целунало земята
с природно-оркестричен съпровод.

© Магдалена Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отново ,благодаря!
  • "
    Простенва МРАКА. Плаче САМОТАТА.
    Но се усмихва обновения ЖИВОТ.
    Проблясва утрото - целунало земята
    с природно-оркестричен съпровод."
    Отново един чудесен финал!!!
    Благодаря ти да прочета оптимистичният ти поглед над всичко тъмно!
    Поздравления!

Предложения
: ??:??