Пробуждане
728
0
2
Простенва МРАКА. Плаче САМОТАТА.
Унило броди тъжния ЖИВОТ.
Умира МЪКАТА и идва СВЕТЛИНАТА,
с лазурния и ласкав небосвод.
Ридае БОЛКАТА. Трепери СЯНКАТА
на озверената и алчна СМЪРТ.
УТИХВА вятъра - прекъсва дрямката
на смръзналата черна земна твърд.
Пробуден ЗВЪН - надига се и грабва
потъналия в прах ефирен ДЕН,
а ЛЪЧ прозрачен ревностно наслагва
гальовен грим с поглед притеснен.
Изгрява СМЯХ - стопява се ТЪГАТА.
просветва ЛЪЧ - изчезва МРАКА блед.
Звъни ДЕНЯ - замлъква САМОТАТА
насред изпълнения с черна злъч куплет.
Простенва МРАКА. Плаче САМОТАТА.
Но се усмихва обновения ЖИВОТ.
Проблясва утрото - целунало земята
с природно-оркестричен съпровод.
© Магдалена Василева All rights reserved.
