Пробуждане

29 ago 2006, 8:42

Poesía

534 0 2

Простенва МРАКА. Плаче САМОТАТА.
Унило броди тъжния ЖИВОТ.
Умира МЪКАТА и идва СВЕТЛИНАТА,
с лазурния и ласкав небосвод.

Ридае БОЛКАТА. Трепери СЯНКАТА
на озверената и алчна СМЪРТ.
УТИХВА вятъра - прекъсва дрямката
на смръзналата черна земна твърд.

Пробуден ЗВЪН - надига се и грабва
потъналия в прах ефирен ДЕН,
а ЛЪЧ прозрачен ревностно наслагва
гальовен грим с поглед притеснен.

Изгрява СМЯХ - стопява се ТЪГАТА.
просветва ЛЪЧ - изчезва МРАКА блед.
Звъни ДЕНЯ - замлъква САМОТАТА
насред изпълнения с черна злъч куплет.

Простенва МРАКА. Плаче САМОТАТА.
Но се усмихва обновения ЖИВОТ.
Проблясва утрото - целунало земята
с природно-оркестричен съпровод.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

megans (Магдалена Василева)

2006-08-29T09:41:53+03:00

Отново ,благодаря!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-08-29T09:26:01+03:00

"
Простенва МРАКА. Плаче САМОТАТА.
Но се усмихва обновения ЖИВОТ.
Проблясва утрото - целунало земята
с природно-оркестричен съпровод."
Отново един чудесен финал!!!
Благодаря ти да прочета оптимистичният ти поглед над всичко тъмно!
Поздравления!