2 мар. 2014 г., 19:04

Пробуждане

719 0 0

      Пробуждам се сама в тишината,

      стон и вик процепват тишината.

      Сърцето ми в едно с твойто да се слее,

      душата за твоята копнее.

 

      Ръката ми в твоята ще потъне,

      дъхът ми ще отнемеш безвъзвратно

      и мойто тяло с твойто ще се слее, макар

      да съм частица в тъмнината.

 

     Умирам и се раждам всеки път,

     дъхът ти моя да погуби,

     безмилостно да ме погубиш и този път,

     но пак ще се родя със светлината.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослава Бонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...