Пробуждам се сама в тишината,
стон и вик процепват тишината.
Сърцето ми в едно с твойто да се слее,
душата за твоята копнее.
Ръката ми в твоята ще потъне,
дъхът ми ще отнемеш безвъзвратно
и мойто тяло с твойто ще се слее, макар
да съм частица в тъмнината.
Умирам и се раждам всеки път,
дъхът ти моя да погуби,
безмилостно да ме погубиш и този път,
но пак ще се родя със светлината.