2.03.2014 г., 19:04

Пробуждане

717 0 0

      Пробуждам се сама в тишината,

      стон и вик процепват тишината.

      Сърцето ми в едно с твойто да се слее,

      душата за твоята копнее.

 

      Ръката ми в твоята ще потъне,

      дъхът ми ще отнемеш безвъзвратно

      и мойто тяло с твойто ще се слее, макар

      да съм частица в тъмнината.

 

     Умирам и се раждам всеки път,

     дъхът ти моя да погуби,

     безмилостно да ме погубиш и този път,

     но пак ще се родя със светлината.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослава Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...