Пробуждам се сама в тишината,

      стон и вик процепват тишината.

      Сърцето ми в едно с твойто да се слее,

      душата за твоята копнее.

      Ръката ми в твоята ще потъне,

      дъхът ми ще отнемеш безвъзвратно

      и мойто тяло с твойто ще се слее, макар

      да съм частица в тъмнината.

     Умирам и се раждам всеки път,

     дъхът ти моя да погуби,

     безмилостно да ме погубиш и този път,

     но пак ще се родя със светлината.