15 нояб. 2007 г., 14:59

Процеп

1.6K 0 3

 

Погледни през тесния процеп,

промуши през него своя страх,

с цялата сила на своята воля

изхвърли през годините събрания прах!

Животът навярно не ще бъде същия,

самотата и мъката ще бъдат вечен другар,

но когато погледнеш дълбоко в себе си,

навярно ще видиш едно - свобода!

Дори, когато отчаяно се опиташ

назад във времето да протегнеш ръка,

дори и тогава свободен ще вкусиш

от волния полет на прахта...

Болка и гняв навярно ще завладеят

обърканото и невинно сърце,

но разумът спокойно и гордо

ще се смее като малко дете!

Само той, клетият, осъзнава

святата и бистра сълза,

проляна навярно от ужас

по непознатата и далечна свобода...

Сега отново погледни през таз цепнатина,

обърни се назад и се огледай,

ако не видиш с години трупания прах,

то значи си свободен, без болка и страх!

Смело преоткрий своя собствен свят,

отключи вратите между теб и твоето сърце,

намери полека своят личен рай

и  винаги помни - тесен процеп остави!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Кацарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "отключи вратите между теб и твоето сърце,"
    Да и изпъди противоречията.
    Има една мисъл на Стефан Цвайнг в която се казва:
    "Които е намерил сам себе си,не може нищо да загуби в този свят,
    и който е разбрал човека в себе си,той ще разбере всички хора"
    Свободата не е химера - тя е истината, може би е близко,под прахта.
    Поздрави
  • "Смело преоткрий своя собствен свят,
    отключи вратите между теб и твоето сърце,
    намери полека своят личен рай
    и винаги помни - тесен процеп остави!"
    Оригинално и красиво!Браво!
  • Мъдро и истинско стихотворение.
    С обич.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...