Процеп

15 нояб. 2007 г., 14:59

Поэзия » Философская

1218 0 3

Погледни през тесния процеп,

промуши през него своя страх,

с цялата сила на своята воля

изхвърли през годините събрания прах!

Животът навярно не ще бъде същия,

самотата и мъката ще бъдат вечен другар,

но когато погледнеш дълбоко в себе си,

навярно ще видиш едно - свобода!

Дори, когато отчаяно се опиташ

назад във времето да протегнеш ръка,

дори и тогава свободен ще вкусиш

от волния полет на прахта...

Болка и гняв навярно ще завладеят

обърканото и невинно сърце,

но разумът спокойно и гордо

ще се смее като малко дете!

Само той, клетият, осъзнава

святата и бистра сълза,

проляна навярно от ужас

по непознатата и далечна свобода...

Сега отново погледни през таз цепнатина,

обърни се назад и се огледай,

ако не видиш с години трупания прах,

то значи си свободен, без болка и страх!

Смело преоткрий своя собствен свят,

отключи вратите между теб и твоето сърце,

намери полека своят личен рай

и винаги помни - тесен процеп остави!