Процеп
Погледни през тесния процеп,
промуши през него своя страх,
с цялата сила на своята воля
изхвърли през годините събрания прах!
Животът навярно не ще бъде същия,
самотата и мъката ще бъдат вечен другар,
но когато погледнеш дълбоко в себе си,
навярно ще видиш едно - свобода!
Дори, когато отчаяно се опиташ
назад във времето да протегнеш ръка,
дори и тогава свободен ще вкусиш
от волния полет на прахта...
Болка и гняв навярно ще завладеят
обърканото и невинно сърце,
но разумът спокойно и гордо
ще се смее като малко дете!
Само той, клетият, осъзнава
святата и бистра сълза,
проляна навярно от ужас
по непознатата и далечна свобода...
Сега отново погледни през таз цепнатина,
обърни се назад и се огледай,
ако не видиш с години трупания прах,
то значи си свободен, без болка и страх!
Смело преоткрий своя собствен свят,
отключи вратите между теб и твоето сърце,
намери полека своят личен рай
и винаги помни - тесен процеп остави!
© Надежда Кацарова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Смело преоткрий своя собствен свят,
отключи вратите между теб и твоето сърце,
намери полека своят личен рай
и винаги помни - тесен процеп остави!"
Оригинално и красиво!Браво! -
Мъдро и истинско стихотворение.
С обич.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Да и изпъди противоречията.
Има една мисъл на Стефан Цвайнг в която се казва:
"Които е намерил сам себе си,не може нищо да загуби в този свят,
и който е разбрал човека в себе си,той ще разбере всички хора"
Свободата не е химера - тя е истината, може би е близко,под прахта.
Поздрави