Nov 15, 2007, 2:59 PM

Процеп

1.6K 0 3

 

Погледни през тесния процеп,

промуши през него своя страх,

с цялата сила на своята воля

изхвърли през годините събрания прах!

Животът навярно не ще бъде същия,

самотата и мъката ще бъдат вечен другар,

но когато погледнеш дълбоко в себе си,

навярно ще видиш едно - свобода!

Дори, когато отчаяно се опиташ

назад във времето да протегнеш ръка,

дори и тогава свободен ще вкусиш

от волния полет на прахта...

Болка и гняв навярно ще завладеят

обърканото и невинно сърце,

но разумът спокойно и гордо

ще се смее като малко дете!

Само той, клетият, осъзнава

святата и бистра сълза,

проляна навярно от ужас

по непознатата и далечна свобода...

Сега отново погледни през таз цепнатина,

обърни се назад и се огледай,

ако не видиш с години трупания прах,

то значи си свободен, без болка и страх!

Смело преоткрий своя собствен свят,

отключи вратите между теб и твоето сърце,

намери полека своят личен рай

и  винаги помни - тесен процеп остави!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Кацарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "отключи вратите между теб и твоето сърце,"
    Да и изпъди противоречията.
    Има една мисъл на Стефан Цвайнг в която се казва:
    "Които е намерил сам себе си,не може нищо да загуби в този свят,
    и който е разбрал човека в себе си,той ще разбере всички хора"
    Свободата не е химера - тя е истината, може би е близко,под прахта.
    Поздрави
  • "Смело преоткрий своя собствен свят,
    отключи вратите между теб и твоето сърце,
    намери полека своят личен рай
    и винаги помни - тесен процеп остави!"
    Оригинално и красиво!Браво!
  • Мъдро и истинско стихотворение.
    С обич.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...