27 дек. 2005 г., 22:25

Продадена душа

1.1K 0 3

 

Душата си загубих,

на Дявола продадох я

за капчица любов,

а вместо това какво получих -

самота нощ след нощ.

И душата ми продадена

се лута сред сенките на мрака,

самотна и прокудена,

грачеща за помощ като сврака.

Но няма кой да й помогне,

да намери правилния път,

обречена е в Ада да потъне,

да се пържи в най – затънтения кът.

Цяла вечност ще се скита, ще се мъчи,

за милост Дявола ще моли.

Поне като червей да не се гърчи,

но дали ще го измоли........

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ливия Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво и силно! Усмивки
  • Душата е много крехко нещо;веднъж продадена трудно се откупва отново,трябва да се потрудиш,но ако наистина искаш-успяваш
  • Сама трябва да измъкнеш душата от Дявола и да я изпратиш в ада!Не се предавай! 6+ и Поздрав! :о)

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...