21 апр. 2007 г., 09:25

Продавачка

616 0 1
Продавачки на тяло - тялото си разпродават.
Продават го на безплатна цена.
Дават и в замяна нищо не очакват.
Разпродават дори и собствената си съдба.

Показват стоката и я предлагат.
Дават я на най-високата за тях цена.
Но с това най-свидното - душата омърсяват.
Те стават просто вехта стока.

Нали ако всеки взима от теб, без да дава,
няма нищо да ти остане.
Душата от погледи и тя мръсна става.
Но можеш ли да я накараш да престане?

Тялото си показва и плахо момиче, мъчещо се просто да се хареса.
Тялото показва, но не него, а душата си разголва.
А душата и качествата ти, плахо дете - те къде са?
Нима само тялото ти се използва?

Давате тялото си, а не усещате душата как се взима.
Продавате и то на безплатна цена!
Душата става студена като зима,
защото ти даваш, а те не ти дават топлина.

Ставаш корава като камък и само знаеш да продаваш.
Нима в живота продавачка искаше да бъдеш?
Дете, най-хубавото и свидното - ти даваш.
Защо мечтите си не сбъднеш?

Вече не си и интересна, защото стоката е изложена и видяна.
Искаш само топлина, но вече няма какво да дадеш, за да я получиш.
До студен под сам-самичка си опряна,
а можеше любов да получиш.

Ето пак и тази вечер пиеш, защото не ти и пука.
Пак тялото на витрината се показва.
Няма за тебе нито път, или сполука.
Това ще те погуби! - купувачът не ти ли каза?

Защо не бъдеш просто ти, а трябва да се преструваш?
Защо душата си разголваш, за да бъде наранена?
Защо ти само продаваш, а не купуваш?
Нима ти сама си сложи табелка: ПРОДАДЕНА?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мими, няма "безплатна цена", цената има някаква стойност. стоката може да е безплатна, услугата - също, но цената - не.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...