Продавачка

Продавачки на тяло - тялото си разпродават.
Продават го на безплатна цена.
Дават и в замяна нищо не очакват.
Разпродават дори и собствената си съдба.

Показват стоката и я предлагат.
Дават я на най-високата за тях цена.
Но с това най-свидното - душата омърсяват.
Те стават просто вехта стока.

Нали ако всеки взима от теб, без да дава,
няма нищо да ти остане.
Душата от погледи и тя мръсна става.
Но можеш ли да я накараш да престане?

Тялото си показва и плахо момиче, мъчещо се просто да се хареса.
Тялото показва, но не него, а душата си разголва.
А душата и качествата ти, плахо дете - те къде са?
Нима само тялото ти се използва?

Давате тялото си, а не усещате душата как се взима.
Продавате и то на безплатна цена!
Душата става студена като зима,
защото ти даваш, а те не ти дават топлина.

Ставаш корава като камък и само знаеш да продаваш.
Нима в живота продавачка искаше да бъдеш?
Дете, най-хубавото и свидното - ти даваш.
Защо мечтите си не сбъднеш?

Вече не си и интересна, защото стоката е изложена и видяна.
Искаш само топлина, но вече няма какво да дадеш, за да я получиш.
До студен под сам-самичка си опряна,
а можеше любов да получиш.

Ето пак и тази вечер пиеш, защото не ти и пука.
Пак тялото на витрината се показва.
Няма за тебе нито път, или сполука.
Това ще те погуби! - купувачът не ти ли каза?

Защо не бъдеш просто ти, а трябва да се преструваш?
Защо душата си разголваш, за да бъде наранена?
Защо ти само продаваш, а не купуваш?
Нима ти сама си сложи табелка: ПРОДАДЕНА?