21.04.2007 г., 9:25

Продавачка

613 0 1
Продавачки на тяло - тялото си разпродават.
Продават го на безплатна цена.
Дават и в замяна нищо не очакват.
Разпродават дори и собствената си съдба.

Показват стоката и я предлагат.
Дават я на най-високата за тях цена.
Но с това най-свидното - душата омърсяват.
Те стават просто вехта стока.

Нали ако всеки взима от теб, без да дава,
няма нищо да ти остане.
Душата от погледи и тя мръсна става.
Но можеш ли да я накараш да престане?

Тялото си показва и плахо момиче, мъчещо се просто да се хареса.
Тялото показва, но не него, а душата си разголва.
А душата и качествата ти, плахо дете - те къде са?
Нима само тялото ти се използва?

Давате тялото си, а не усещате душата как се взима.
Продавате и то на безплатна цена!
Душата става студена като зима,
защото ти даваш, а те не ти дават топлина.

Ставаш корава като камък и само знаеш да продаваш.
Нима в живота продавачка искаше да бъдеш?
Дете, най-хубавото и свидното - ти даваш.
Защо мечтите си не сбъднеш?

Вече не си и интересна, защото стоката е изложена и видяна.
Искаш само топлина, но вече няма какво да дадеш, за да я получиш.
До студен под сам-самичка си опряна,
а можеше любов да получиш.

Ето пак и тази вечер пиеш, защото не ти и пука.
Пак тялото на витрината се показва.
Няма за тебе нито път, или сполука.
Това ще те погуби! - купувачът не ти ли каза?

Защо не бъдеш просто ти, а трябва да се преструваш?
Защо душата си разголваш, за да бъде наранена?
Защо ти само продаваш, а не купуваш?
Нима ти сама си сложи табелка: ПРОДАДЕНА?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мими, няма "безплатна цена", цената има някаква стойност. стоката може да е безплатна, услугата - също, но цената - не.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...