9 окт. 2008 г., 20:58

Продължавай да живееш

662 0 1

Все някога и ти ще си отидеш,

не вкусил на живота сладостта.

Ще отшуми, тихо ще премине

напусто и напразно младостта.

Несетно прецъфтяли ще увехнат

сияйните цветя на пролетта

и вейките зелени ще оклюмат

след първите слани на есента.

Надеждите навеки ще угаснат

на никому ненужни на света.

А вихрите студени ще обрулят

последните попарени листа.

И слънцето залязващо ще гасне

зад облаци удавено във кръв.

За сетен път в тъмното ще блесне

откъсната – прокудена звезда...

Какво от туй, че нявга – ще заминеш

безследно и навеки от света.

Но днеска още дишаш и живееш -

бори се, не предавай се сега!

А пътят е пред теб - върви, не спирай

и радвай се на малките неща.

Във други щастието си откривай -

раздавайки се нежно от душа.

Какво от туй, че нявга ще изтлееш

кат въглени горещи във нощта –

не спирай, продължавай да живееш

все тъй напук и въпреки смъртта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...