9 oct 2008, 20:58

Продължавай да живееш

658 0 1

Все някога и ти ще си отидеш,

не вкусил на живота сладостта.

Ще отшуми, тихо ще премине

напусто и напразно младостта.

Несетно прецъфтяли ще увехнат

сияйните цветя на пролетта

и вейките зелени ще оклюмат

след първите слани на есента.

Надеждите навеки ще угаснат

на никому ненужни на света.

А вихрите студени ще обрулят

последните попарени листа.

И слънцето залязващо ще гасне

зад облаци удавено във кръв.

За сетен път в тъмното ще блесне

откъсната – прокудена звезда...

Какво от туй, че нявга – ще заминеш

безследно и навеки от света.

Но днеска още дишаш и живееш -

бори се, не предавай се сега!

А пътят е пред теб - върви, не спирай

и радвай се на малките неща.

Във други щастието си откривай -

раздавайки се нежно от душа.

Какво от туй, че нявга ще изтлееш

кат въглени горещи във нощта –

не спирай, продължавай да живееш

все тъй напук и въпреки смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...