13 окт. 2009 г., 14:31

Продължавам

773 0 1

                                           И боря се, и пак не се предавам,
                                    не мога вече, но отново продължавам.
                                 Всяка трудност посрещам с надежда,
                            че съдбата светло бъдеще ще ми отрежда.

                                         Наивно се поддавах на миражи,
                                        които злобата ревниво пази. 
                              Сблъсквах се с всичко лошо и нечестно,
                               да го превъзмогна - едва ли ще е лесно.

                                 Казват, надеждата умирала последна...
                                Защо тогава става леко безнадеждна,
                                      когато моля се да стане чудо, а
                       всъщност случва се съвсем различно - друго?

                                             Но живот, уви, това е -
                                   ти нямаш сили да го спреш!
                             Когато сърцето пуснеш да мечтае,
                                за друг отново всичко ще дадеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Брияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...