13 окт. 2009 г., 14:31

Продължавам

776 0 1

                                           И боря се, и пак не се предавам,
                                    не мога вече, но отново продължавам.
                                 Всяка трудност посрещам с надежда,
                            че съдбата светло бъдеще ще ми отрежда.

                                         Наивно се поддавах на миражи,
                                        които злобата ревниво пази. 
                              Сблъсквах се с всичко лошо и нечестно,
                               да го превъзмогна - едва ли ще е лесно.

                                 Казват, надеждата умирала последна...
                                Защо тогава става леко безнадеждна,
                                      когато моля се да стане чудо, а
                       всъщност случва се съвсем различно - друго?

                                             Но живот, уви, това е -
                                   ти нямаш сили да го спреш!
                             Когато сърцето пуснеш да мечтае,
                                за друг отново всичко ще дадеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Брияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...