И боря се, и пак не се предавам,
не мога вече, но отново продължавам.
Всяка трудност посрещам с надежда,
че съдбата светло бъдеще ще ми отрежда.
Наивно се поддавах на миражи,
които злобата ревниво пази.
Сблъсквах се с всичко лошо и нечестно,
да го превъзмогна - едва ли ще е лесно.
Казват, надеждата умирала последна...
Защо тогава става леко безнадеждна,
когато моля се да стане чудо, а
всъщност случва се съвсем различно - друго?
Но живот, уви, това е -
ти нямаш сили да го спреш!
Когато сърцето пуснеш да мечтае,
за друг отново всичко ще дадеш!
© Брияна Всички права запазени