111/И ей така години дълги,
почти във село се прибрах
и там подпрян на двете кълки,
при свойте хора за живях.
От болестта си не се слисах
и лудо стихове записах
и този златен период,
към славата потърсих вход!
До този ден, каквото пишех,
самичък аз си го четях,
Там тази практика я спрях!
За фенове аз за въздишах!
От глупавата „Самота”,
Реших да влезна във „Света”!
© Hristo Slavov Все права защищены