112/ И стреснато като помислих,
че туй което съм създал,
ще вехне, вместо да разлисти,
и затова ми стана жал!
В това не видях своя полза...
О, туй душманите ще ползва!
И мъките си във тях вплел,
оставях ги – не бях ги взел!
И трите хиляди парчета,
които писах без да спра,
ще имат глупава съдба,
ще ги оставя да за кретат!
И чак тогава осъзнах
че туй е плод на моя страх!?
© Hristo Slavov Все права защищены