"Продължение"...

112/ И стреснато като помислих,

че туй което съм създал,

ще вехне, вместо да разлисти,

и затова ми стана жал!

В това не видях своя полза...

О, туй душманите ще ползва!

И мъките си  във тях вплел,

оставях ги – не бях ги взел!

И трите хиляди парчета,

които писах без да спра,

ще имат  глупава съдба,

ще ги оставя да за кретат!

И чак тогава осъзнах

че туй е плод на моя страх!?